От цяла седмица не се бях качвала на колелото: поставих си ново предизвикателство – да изминавам пеш 10-12 км на ден. Разбира се сутрешната гимнастика, отнемаща ми един час, не съм я спряла – денят ми започва с ранно ставане, чаша горещо кафе + интернет, гимнастика, после от два до три часа вървене пеш, а готвенето и домакинската работа свършвам следобед.
Днес за разнообразие реших да направя разходка с велосипеда до близките села, на разстояние до 15 км, така че с връщането да не станат повече от 30. Тръгнах рано и карах бавно, насладих се на сутрешното не много силно слънце, дори спрях в първото село и пих кафе.
Признавам си за малък(между другото ужасно приятен) инцидент – заблудих се по една стара ръждясала табела, поставена дявол да я вземе, кой знае откога на шосето и указваща пряк път между две села, та тръгнах по него в нивата, а се оказах на съвсем друго място, но пък самото пътуване беше толкова симпатично(виж снимката). После се върнах обратно и продължих. Когато имаш ясно определена цел и знаеш накъде вървиш, дори да се отклониш за малко от правия път, винаги ще намериш вярната посока.
Докато се движех по черните друмища, където е тихо, изпитах възторг от птичите песни и шумоленето на вятъра в тревите, толкова отпускащо, а по шосето слагах слушалките и си пусках аудио книга, да заглушава воя на автомобилите и пътуването да минава бързо.
Хубаво беше, хубаво, хубаво. Наскоро пак.
