Внезапно си помислих, че всеки иска това, което няма. В моя роден град от много години снегът е рядкост, едва докато покрие земята, ние вече сме излезли, да се замерваме с топки или да съберем две шепи от тротоара за някое малко снежно човече, радваме се като деца. И сега, като гледах сърдитите старци, ми стана весело, помислих си – на мен пък адски много ми харесва да вали и да натрупва, да вали и да натрупва, да вали и да не спира :) Искам, докато сме тук, да се заситя от газене в преспи, да нося шал и шапка и ръкавици и да правя снежни човеци.

В заведението умувахме дълго върху съдбата, Тяната ми разказа за пореден път как на 17 януари 94-та година в същия район, съвсем наблизо, катастрофира тежко с колата, по вина на друг шофьор, с който се разминали в дълбокия сняг; спомня си само ослепителната светлина на фарове отсреща, когато се събудил в болницата след дълга безпаметна кома. Срещата очи в очи със смъртта променя завинаги мирогледа му и цялото му възприятие за света и хората, вече приема всеки миг от живота с благодарност и всеки нов ден като Божи безценен дар. А после дълго мислих за това.

Ако можех да избирам,  в този момент щях да отида на някой безлюден плаж, да се разходя по пясъка, въпреки студа, да хвърлям камъчета във водата, а после да поседна на брега с чаша топло кафе и да изпразня главата си от всички мисли, съзерцавайки вълните. Ала уви.
Не ми стига времето за всичко, което искам да направя или пък аз не успявам да се организирам добре, междувпрочем забелязах, че от седмица насам пуша два пъти по-често, вероятно подсъзнателно търся успокоение и уталожване.

Отпразнувахме една чудесна и вълнуваща Нова Година в страхотна компания. С хубави подаръци ме изненада дядо Коледа – освен телефона, който придобих по вина на Глория, дни преди празника зарадвах дамската си чанта с един 14-инчов Фуджицу Сименс. Понеже го исках само за навън, търсех нещо по-малко и леко от моя, което да се побира в чантата ми, без да ми пречи. След дълго колебание, избрах ремаркетираните лаптопи, основно заради ниската им цена и поисках препоръка по телефона за някой не много скъп и който няма да ми създава ядове :-). Пичът от магазина ми нахвали този като бърз и страшно тих и натърти, че е германско производство, а германците били тертиплии. Добре де, щом казваш… Поръчах го, но без големи очаквания, все пак е втора употреба и щях да се примиря с малко олющено или изтъркани букви по бутоните, ала когато го отворих, настроението ми се смени – няма никакви следи от употреба, очарована съм и се ядосвам на себе си, че винаги купувам всичко ново и бягам от използвани неща.

Казах ли, че вече съм с къса косичка, червена? Съвсем верно е, след десет и повече години с дълга коса(по едно време беше стигнала чак под кръста), тази есен я подстригах до раменете, а наскоро я скъсих и още, почти до мъжка прическа. Някой друг път и снимки, да е хвалбата пълна.

Днес се поглезихме със сън до 10.00, понеже през нощта се събудих и изключих алармата, да не ни безспокои и едва по обед с подпухнали очи, се затътрихме в едно съседско кафене, ужасно шумно и опушено, което бе компенсирано от wi-fi(нещо твърде рядко срещано в Елена) и силното ароматно кафе, сервирано веднага, без да се налага да чакаме. После малко улици и въздух, снимки и бавно вървене, а следобед ще довърша съня си, уау, наистина съм изморена.

Туршия от нарязани тиквички

4кг. тиквички
16 с.л. сол
3-4 глави чесън
1 връзка пресен копър
вишневи или дюлеви листа

За маринатата

2 ч.ч. оцет
1 с.л. семе от копър (може и без него)
4 ч.ч. вода

Обелете тиквичките, нарежете ги на кръгчета и ги изпечете от двете страни за малко на скарата. Накълцайте връзката копър и на дъното на всеки буркан насипете от него и от чесъна, отгоре наредете кръгчетата тиквички малко над средата на буркана, сложете една супена лъжица сол и покрийте с вишнево или дюлево листо. Пригответе маринатата от оцета, водата и копъра и я оставете да поври 2-3 минути. Напълнете бурканите докато е още гореща, а ако не е достатъчна, допълнете догоре с топла вода. Заварете бурканите за капачка пет минути и след отнемането от огъня ги оставете обърнати надолу за няколко часа.

Туршия от цели тиквички

По този начин приготвени тиквичките, могат да се консумират директно като лека туршия или да се изпекат на фурна, например пълнени с ориз и гъби, или с друго по ваше желание.

8 тиквички
2 глави чесън
2 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. сол
лозови листа
копър

За маринатата

5 ч. ч. ябълков оцет
4 ч. ч. захар
1 ч. л. семе от копър

Тиквичките се измиват, обелват и леко им се издълбава семето. Слагат се в голяма тенджера, посоляват се, заливат се с вода и се оставят да престоят 2 часа под капак. След това се отцеждат, а течността се запазва.
В тенджерата със соления разтвор се сипват оцета, захарта и копъровото семе и се оставя да поври 3-4 минути. В предварително затоплени буркани се слагат по 2-3 скилидки чесън(накълцан наситно) и 1-2 клонки копър и се пълнят почти до горе с тиквичките. Заливат се с маринатата и се покриват с пресен лозов лист. Заваряват се за капачка десет минути и се обръщат обратно докато изстинат.

Да ви е сладко :-)