Днес станах от леглото рано за да приготвя закуската и приятно да ги изненадам с този кекс, чиято рецепта прочетох в мой любим сайт. Обичам кексовете – и сладки и солени, защото стават най-бързо, вкусни са и няма играчка по месене и разточване. А междувпрочем една мила туркиня от Елена ми показа как приготвя арабски сиропиран сладкиш с кори за баница, орехи и кексово тесто, с който ни нагости веднъж и си бяхме облизали пръстите. Ако ми дойде муза за сладко, ще публикувам рецептата.

Солен кекс със сирене, колбас и мак

4 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
9 с.л. олио
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 ч.ч. нарязан на ситно кренвирш
1 ч.ч. натрошено сирене
чубрица
маково семе

Разбийте яйцата с киселото мляко и олиото. Добавете брашното с бакпулвера и пак разбийте добре. После слагате останалите неща и може да разбъркате само с лъжица, без миксер.
Готовата смес изливате в намазнена и набрашнена форма за кекс и печете на 180 градуса около половин час в предварително загрята фурна.

Да ви е сладко! :-)

Иначе красиво, ослепително бяло и искрящо навсякъде, като замръзнала във времето зимна картина. Исках да снимам, много да снимам, за да запазя спомен, но се страхувахме да спираме често, да не би след това да не успеем да потеглим :-). Движението през прохода беше слабо, през цялото време се разминахме с около двайсетина коли, очевидно малцина като нас са събрали кураж(или по-точно са имали неблагоразумието) да пътуват през Вратник. Едва когато на слизане съзряхме чешмичката и най-вече хора, събрани около нея, изпуснах въздуха и задишах спокойно. И все пак, хубаво беше, дори само заради гледките си струваше.

Началото на Вратник

Внезапно си помислих, че всеки иска това, което няма. В моя роден град от много години снегът е рядкост, едва докато покрие земята, ние вече сме излезли, да се замерваме с топки или да съберем две шепи от тротоара за някое малко снежно човече, радваме се като деца. И сега, като гледах сърдитите старци, ми стана весело, помислих си – на мен пък адски много ми харесва да вали и да натрупва, да вали и да натрупва, да вали и да не спира :) Искам, докато сме тук, да се заситя от газене в преспи, да нося шал и шапка и ръкавици и да правя снежни човеци.

В заведението умувахме дълго върху съдбата, Тяната ми разказа за пореден път как на 17 януари 94-та година в същия район, съвсем наблизо, катастрофира тежко с колата, по вина на друг шофьор, с който се разминали в дълбокия сняг; спомня си само ослепителната светлина на фарове отсреща, когато се събудил в болницата след дълга безпаметна кома. Срещата очи в очи със смъртта променя завинаги мирогледа му и цялото му възприятие за света и хората, вече приема всеки миг от живота с благодарност и всеки нов ден като Божи безценен дар. А после дълго мислих за това.

Ако можех да избирам,  в този момент щях да отида на някой безлюден плаж, да се разходя по пясъка, въпреки студа, да хвърлям камъчета във водата, а после да поседна на брега с чаша топло кафе и да изпразня главата си от всички мисли, съзерцавайки вълните. Ала уви.
Не ми стига времето за всичко, което искам да направя или пък аз не успявам да се организирам добре, междувпрочем забелязах, че от седмица насам пуша два пъти по-често, вероятно подсъзнателно търся успокоение и уталожване.

Отпразнувахме една чудесна и вълнуваща Нова Година в страхотна компания. С хубави подаръци ме изненада дядо Коледа – освен телефона, който придобих по вина на Глория, дни преди празника зарадвах дамската си чанта с един 14-инчов Фуджицу Сименс. Понеже го исках само за навън, търсех нещо по-малко и леко от моя, което да се побира в чантата ми, без да ми пречи. След дълго колебание, избрах ремаркетираните лаптопи, основно заради ниската им цена и поисках препоръка по телефона за някой не много скъп и който няма да ми създава ядове :-). Пичът от магазина ми нахвали този като бърз и страшно тих и натърти, че е германско производство, а германците били тертиплии. Добре де, щом казваш… Поръчах го, но без големи очаквания, все пак е втора употреба и щях да се примиря с малко олющено или изтъркани букви по бутоните, ала когато го отворих, настроението ми се смени – няма никакви следи от употреба, очарована съм и се ядосвам на себе си, че винаги купувам всичко ново и бягам от използвани неща.

Казах ли, че вече съм с къса косичка, червена? Съвсем верно е, след десет и повече години с дълга коса(по едно време беше стигнала чак под кръста), тази есен я подстригах до раменете, а наскоро я скъсих и още, почти до мъжка прическа. Някой друг път и снимки, да е хвалбата пълна.

Днес се поглезихме със сън до 10.00, понеже през нощта се събудих и изключих алармата, да не ни безспокои и едва по обед с подпухнали очи, се затътрихме в едно съседско кафене, ужасно шумно и опушено, което бе компенсирано от wi-fi(нещо твърде рядко срещано в Елена) и силното ароматно кафе, сервирано веднага, без да се налага да чакаме. После малко улици и въздух, снимки и бавно вървене, а следобед ще довърша съня си, уау, наистина съм изморена.