Ех, че хубав ден беше – неподвижен, стихнал, безшумен. Тяната замина за Елена, аз си сварих каничка кафе, спрях климатика, отворих широко едното крило на прозореца(като преди това предвидливо включих електрическото одеалце), мушнах се под юрганчето и си пуснах аудио-книгата “Тортила Флет” на Стайнбек. Не мога да опиша колко приятно бе чувството да стоя отново в проветрена стая на хладен въздух – като през лятна нощ и някой да ми чете тихичко докато бавно си пия кафето. Не затворих прозореца чак до вечерта и останах така, лежаща по гръб и загледана в тавана, докато свърши цялата книга, а навън започна да мръква.
Безценни малки моменти в живота, които не те разкъсват от щастие, но още по-скъпи, защото с постоянство те даряват с дребни радости. В неделя вечер гледах “Троя” по БТВ, по-точно в него момент миех чинии, но чух една реплика на Ахил, която много ми хареса: Боговете ни завиждат затова, че сме смъртни.
Кой бог може да ми се опре в лежането цял ден на отворен прозорец и ще намери време да изслуша една книга, без да стане осем часа от леглото, така де, хахаха :-).
Утре ще повторя момента, но за по-кратко, защото съм планирала и два часа с велосипеда в парка.
