Първи ден през тази година с колелото, с което успях да се измъкна много тайно, докато нямаше никой в къщи. От седмица се моля и умилквам да покарам поне един час, ала ме спират с думи за студено време и че още е рано.
Ех, беше толкова забавно да въртя педалите из целия град, правих снимки на парка, на минаващите по улиците хора.
Благодаря на всички, които ми писаха във Фейсбук и на пощата и споделиха мнения дали е разумно да оставим града и да се преместим да живеем на село. Нищо не сме решили към момента, у дома говорим за това от цял месец, но все още се двоумим и не прибързваме с отговора за къщата.
От другата седмица Тяната ще се върне в Елена, а аз ще остана в Ямбол, за да премисля и да преценя дали съм готова за такава стъпка. Ясно ми е, че гледането на големи животни ще ме ограничи да излизам, ще стоя целодневно в къщи, да се грижа, а това крие опасност от изнервяне и може би депресия, докато свикна. Трудно ми е да предвидя бъдещите си настроения ако се случи; а може би ще ми хареса, защото местността, макар и дива, е зелена и красива, а аз обичам природата. Дворът е голям и пълен с високи дървета, които хвърлят сянка на къщата и навярно през лятото приютяват много пойни птици. Тихо, спокойно и романтично място с прекрасна панорама. Когато го видях за пръв път, възкликнах, че там бих се чувствала постоянно на почивка.
Ще видим. Още малко ще помислим дали ще станем селяни :-).
