От малка мечтая да стана селянка. Съвсем сериозно, това не е смешен постинг, всичките ми близки приятели от години слушат за малка къщичка в близост до някоя река, за цветя и зеленчуци в двора, за кравички, за котка, на която дори и името съм измислила.
Докато още си фантазира човек, но няма близък шанс да си реализира плана, сякаш всичко му изглежда по-лесно и е склонен да вижда само хубавото. От две години с Тяната говорим, че ще купим къща във вилната зона и ще се изселим да живеем там, ще отхвърлим всичко, с което се занимавахме досега и ще открием начин да се самоиздържаме от двора. Преди ми изглеждаше много лесно, но сега, когато съм на крачка да го направя, се замислям вече сериозно.
В града или на село?
Аз междувпрочем постоянно съм пълна с идеи, хахах, който ме познава, е виждал с какви абсурдни неща съм се захващала, дори да съм знаела предварително, че са обречени на провал. Опитах в кръчмарството, минах през месарски магазин, през закусвалня, а миналата пролет скочих в сладкарството, от което се отказах навреме, преди да се изпортят нещата и да се набълбукам с вода, като много хора.
Новата ми лудост е да гледам крави. В момента това си е чиста лудост, поне според всички, които се занимават; разбирам го и от прочетеното в Интернет и от съветите, които ми дават.
Според мама и татко, кравите са дребен проблем, защото както се купуват, така се и продават, но по-голямото безумие, е моето желание за отшелнически селски живот, че ще напусна града с неговите удобства и ще обуя гумените галоши, а освен това във вилната зона животът е колкото красив и спокоен, толкова и суров.
- Знаеш ли, че там редовно спират тока и хората стоят по цели дни на тъмно?
– Ще купя генератор!
– ОК, но във вилната зона няма питейна вода, всички са на сондаж!
– Има автоматични помпи, които свързват сондата с инсталацията в къщата и дори съм на сметка, защото няма да плащам вода :-).
– Пътищата не са асфалтирани, ще свикнеш ли да газиш калта по улиците?
– Ох, мамоо!
Така изглежда всеки разговор, мама се опитва да ме предпази, ала аз, за Бога, искам и искам там. Отидохме вчера да видим къщата, която след дълго избиране решихме да купим. Толкова е хубава, как да се откажа! Двуетажна, с големи светли прозорци, с чудесна зидана камина на първия етаж, а каква гледка има от балкона! – понеже е последна къща и е на високо, отгоре се вижда целия хълм и нивите и горите в далечината. И я продават евтино!
Имаме един месец да решим – в града или на село за постоянно(последната дума ми звучи и съблазнително и страшно), или ще се откажа веднъж завинаги, или(което е по-вероятно) ще сложа превръзка на очите и ще скоча без да мисля, хъ?!
