Защо се затварят в рамки, защо си заключват душите за външния свят и допускат да остареят ненавременно, като се залъгват, че вече са защитени, те – помъдрелите, възрастните, сериозните.
Не ми се слушат (дори им съчувставам от сърце) и не позволявам да ме превърнат в тяхно подобие, отказвам да порасна и да стана разсъдлива, да се тревожа за безумия. Мога да бъда и майка и жена и домакиня, но още ми се играе федербал на пътя, дори ми се рита топка, както едно време с момчетата от квартала, бих скачала на ластик и бих ушила рокля на някоя кукла и не ми се струва безсмислено. Четат ми се комикси в детски списания, също и книжки с картинки, изгревите още са красиви и романтични и розите ми миришат.
Ланската пролет
Срещнах стара добра приятелка, пихме кафе и слушах От две години не съм ползвала отпуск, Изплащаме голям заем и заплатите не ни стигат, Мъжът ми много се промени и още. Стана ми толкова много, ужасно силно мъчно за нея, ала не посмях да и кажа: Валя, усмихни се, не ти отива да си недоволна, аз те помня страшно красива преди петнадесет години с онази дълга кестенява коса и големи любопитни очи, а с мъжа ти бяхте още влюбени и неразумни. Не остарявай(всички имаме проблеми), излизай да разхождаш кучето, намери си хоби, влюбвай се докато си млада и стани отново щастлива, защото с безспокойства няма да разрешиш проблемите.
А вчера прочетох, че 80% от грижите сами си намират решението, о да!
