До вчера не вярвах, че ще прочета книга, за която ще се погнуся да пиша, ще имам желание да разказвам, но няма да мога. Става въпрос за “Фамилията” на Марио Пузо, толкова некрасива книга, толкова непоносима за моето мислене, че дори ми е трудно да я коментирам. С Марио Пузо се запознах в шести клас, когато от ръка на ръка си предавахме “Кръстникът”, не от голям интерес към мафията, а заради пикантните секс сцени, които по онова време си бяха табу. Четяхме ги на глас през междучасията и се смеехме като заговорници и откриватели на нещо интересно, но строго секретно :)
Но не става въпрос за Марио Пузо – естествено, че той е страхотен писател!
Започнах “Фамилията” от голямо желание да науча нещо повече за Борджиите, по-точно за скандалния папа Александър шести(или Родриго Борджия), защото все ми се струваше, че всичко казано за него и показано по филмите е силно преувеличено. На няколко пъти я изоставих и хванах друга книга, просто съзнанието ми отказваше да приеме, че на света се раждат такива хора, че изобщо е възможен толкова разврат под Слънцето и не просто под Слънцето, а във Ватикана, в семейството на Светия Отец – Папата.
До четири, след полунощ, с голямо усилие я завърших, а един час след това не спирах още да си мисля за Борджиите, след което извадих един пъзел и не си легнах докато не го наредих целия. На сутринта Тяната ме чакал да излезем заедно, а към 10 загубил търпение: “Мило, за кафе съм до Кауфланд. Обичкам те!”
И хубави работи се случват на света, остави ги Борджиите…
