Престоя у дома, по вина на лошото време, превръщам в приятни забавления като нареждам пъзели, чета книга с часове или готвя нови неща. Довечера ще отпразнуваме Трифон Зарезан, по изключение с домашна ракия, защото никой не се наема да отиде до пазара за червено вино. Искат ми се вече бели кокичета или минзухарче – малка искрица надежда, че пролетта се задава; а като си спомня колко силно очаквах зимата да дойде… но не чак толкова мразовита. Все още ми се гази в дълбокия сняг и ми се снимат заснежени борове, ала в друго време.
Сънува как тича по широки зелени поляни, а вечер, дълго под звездите, пие с любимия боровинково вино.
