Учудващо е, че в Ямбол ми е по-студено от Балкана и каквото да опитвам, вече трети ден не успявам да се стопля. Нарочно си направих местенце под климатика, настроих го на 25 градуса и се навлякох като Мечо, ала нищо не помага и продължавам да треперя.
Сутринта отидохме до полицията, Тяната да си направи нова лична карта, и в паспортното, където винаги се чака на километрична опашка, нямаше жива душа. Липсваха и хора по улиците, очевидно са подплашени от студа; единствените, които срещнахме, бяха в преминаващи коли и таксита.
Това време не е за навън и обичайната ни следобедна разходка ще пропадне, затова планирах романтичен кино-ден с филмите на 60-те. От едно магазинче купихме силно кафе и много бял шоколад, ще изпека любимите ни домашни бисквити и се мушваме веднага под юрганчето на топло.
