Не толкова книгата, колкото самото прочитане беше вълнуващо, промъкнах се тайно(разбирай прескочих оградата) в една отдавна запустяла детска градина, наместих се в сенчестата и обрасла отвсякъде с високи треви беседка и зачетох. Липсваше само кафе-автомат наблизо, за да ми допълни докрай насладата.
Джеймс Ролинс е прекрасен, наистина съм го казвала много пъти, но става ли дума за него, не мога да не изрека похвали. И все пак съм на мнение, че “Карта от кости”, въпреки високия рейтинг в Читанка(5,7 с 22 гласа) не е най-силната му книга, поне сравнявана с “Амазония” или “Кръвта на сатаната”. А може би ми омръзна от романи, в които са замесени твърде много библейски образи, митове и градски легенди; книгата например, която прочетох днес, макар и да разказва неща отпреди два века, отново ме сблъска със старозаветни демони и малко ме отегчи, сигурно аз съм се изморила от фантастичните трилъри или на писателите са им се изчерпали идеите.
Друго нещо – романът често сменяше скоростта, стремглавото препускане из събитията се редуваше със скучни безкрайно дълги сцени, в които не се случваше нищо определено, така че Ролинс е можел с чиста съвест(ако не ги ореже напълно) поне да ги съкрати. През цялото време бях на моменти – дали да я захвърля или да си дам още малко зор до края.
Накратко за романа – по време на тържествена литургия в Кьолнската катедрала, предрешени като монаси мъже, избиват богомолците и открадват костите на библейските влъхви – Тримата царе, най-голямото богатство и символ на катедралата, пазени ревниво от векове в златна мощехранилница. Хората, присъствали на литургията умират по свръхестествен начин, но само онези, които са взели Свето причастие, а похитителите избягват единствено с костите, пренебрегвайки мощехранилницата от чисто злато, която е напълно достатъчна да ги направи богати. Истински мистерии в стил Джеймс Ролинс, задкулисни ватикански машинации, естествено преследване между добрите и лошите и на моменти спиращ дъха екшън. Книгата си заслужава да се довърши най-вече заради интересния край, впрочем както всичките му романи – развръзката винаги удовлетворява.
