Около цялата лудница напоследък – внезапното прибиране от морето, оправяне на багажи, срещите с приятели и прочие, забравих да спомена за диетата. /Здрасти, diva! Четох новия ти пост и се присетих за целта :) /
След пет месеца най-сетне прескочих летвата – свалих омразните ми излишни килограми, които влачех с мен от миналата зима. Следващите дни ще публикувам и снимки, за сравнение.
Два извода от последния напън – с напредването на годините килограмите се стопяват все по-трудно (предишните лета тези резултати ги постигах два пъти по-бързо) и само диета не е достатъчна. Движение, движение!
Докато цяла пролет се изморявах от гладуване и пресмятах броя на калориите, килограмите с мъка си отиваха от мен, а аз се чувствах ужасно изтощена. После – на морето, нямах възможност да мисля за диети, разбира се – съобразявах се и хапвах два пъти на ден съвсем икономично, за да не наваксам отново загубените през пролетта мазнини, но понеже от сутрин до вечер бяхме на крака, последиците дойдоха съвсем неусетно, без да им давам зор. Малко преди да се приберем имах възможност да използвам кантар и още при първото претегляне се изненадах, че за месец съм свалила следващите пет килограма.
Сега ми предстои по-сложната задача – да задържа постигнатия резултат. Продължавам да се храня по-леко, калории вече не броя, хапвам от всичко, но по малко, а вечер за половин час се качвам на кростренажора.
Усилията си струват, да! Чувствам се удобно и отново влизам в старите си дрехи. Остава да не се предам пред предстоящата зима; планирам дълги разходки – от 8 до 10 км сутрин и вечер и много тренировки у дома. Разбира се – няма да пренебрегвам и велосипеда.
Успех и на другите три борещи се, намиг! ;)
