Diva е писала сутринта за резултатите от своята диета. Иска ми се и аз да можех да се похваля, но нещо се запъна в килограмите от десетина дни и кантарът инатливо не помръдва.
Последните винаги най-трудно се свалят. Не съм се отказала и ще стигна до край, но от време на време едни мрачни настроения ме обхващат. Мисли, които идват само за да пречат. Защо ми е отслабвам, докога ще се лишавам от всичко вкусно? Излъчването на човек не зависи от външния вид. Но следобед, когато започна да се обличам за традиционната ни вечерна разходка, сменям дреха след дреха, хвърлям ги една след друга на земята и продължавам да пробвам нови и нови, защото нищо не ми стои както преди. И се стягам наново.
Преди два дни, след поредното измерване на талията (откривайки, че пак нямам напредък), слязох на магазина и напълних една чанта само със сладко – бонбони, торта и руло, сладоледи. Пръснах ги по масата и ядох, ядох до насита, с мисълта, че поне две седмици след това няма да помисля за сладкиши. На другия ден констатирах голямата грешка, понеже апетитът ми се беше удвоил, а остатъците от предния ден в хладилника непреодолимо ме привличаха.
Тази сутрин изядох и последния сладолед и отново казах Край. Ще изгоня и останалите килограми, колкото и трудно да ми бъде. Искам пак да си влизам спокойно в дънките, без да изпускам въздуха, а като изкачвам стълбите на кооперацията да не спирам задъхана на третия етаж за почивка. Няма невъзможни неща, няма.
