Първо ще се похваля, че диетата отива към своя край – седем килограма отлетяха, остават още пет.
Откакто се заинатих да отслабна започнах да чета повече по темата и да обръщам внимание на подробности, които преди минаваха незабелязано покрай мен. По-правилно е да кажа, че се подсещам за неща, понеже историята помни една диета с разделно хранене, с която изгорих 15 кг за 2 месеца и по него време бях изкупила всички книги от Хеликон по темата, а главата ми се беше подула от четене за въглехидрати, протеини и мазнини. Съответната диета ме възнагради с повече от желани разултати, на които обаче се порадвах твърде кратко – още на следващия месец престанах с разделното хранене и килограмите се прибраха при мен като у дома си.
Оттогава насам съм по-умерена в диетите. Макар, че разделното хранене приемам за най-ефикасно, Бога ми, не искам отново да се самонаказвам с мъчения – предпочитам по-леко да се придържам към него, но не и стриктно да спазвам всичко. Идва лято, а аз не мога да си представя една хубава лятна вечер без пържени картофки с бекон или сирене, придружени от изстудена бира. Благодаря!
Сетих се за една приятелка, която беше луднала да живее “разумно”. Започна да спазва диети, отказа напълно кафето, цигарите и алкохола. Първите месеци бе обзета от такъв ентусиазъм, че когато излизахме на кафе, ставаше просто нетърпима – в устата и трудно се намираше друга тема на разговор, а всяко нещо, до което се докоснехме предизвикваше в нея вълна от забележки. “Стига с това кафе, по-добре си поръчайте билков чай”, “Престанете с вредната захар, ако ще пиете кафе, поне го подслаждайте с мед”. След има-няма половин година възторга от новия и начин на живот започна да се изпарява така както се бе появил, а целомъдреното и неопетнено ежедневие отстъпи място на най-естествени въпроси от рода на “Не пия, не пуша, не хапвам нищо вредно….за какво живея?”. И така, докато един ден и изгърмяха бушоните и М. започна да пуши повече от нас, а кафето и досега го пие като топла вода.
Крайностите почти никога не водят до успешни резултати, затова се опитвам да уловя златната среда, вместо да се напъвам да живея с орлите, слугувайки фанатично на строго определени правила.
Идеята за соевите хапки ме връхлетя преди седмица докато гледах сутрешното предаване на Иван Звездев. Не помня откога не съм яла соя. Преди много години, когато за пръв път я пуснаха в търговската мрежа под формата на кайма, кубчета и шницели, бе станала много модерна. Майка ми си разменяше с приятелки рецепти и всички любопитно опитваха от новото полезно чудо.
Рецептата на Звездев не успях да запиша, но видях, че беше нещо подобно на соеви хапки със зеленчуци. И понеже у дома зеленчук да искаш, реших да уважа диетата с минимални калории. От доста години насам свикнах да затварям по малко зарзават в буркани, а едно голямо количество го накълцвам и прибирам в торбички във фризера. Така по мое мнение се запазват по-свежи, а и винаги са ми под ръка.
Соеви хапки със зеленчуци
200 гр. соеви хапки
100 гр. патладжан
100 гр. зелени чушки
100 гр. червени чушки
100 гр. моркови
2 ч.л. чесън на прах
олио
сол на вкус
Нарежете зеленчуците на хапки с големината на соевите. Ако ползвате замразен микс, го пуснете в микровълновата за една минута да се поотпусне.
Загрейте повече олио в тенджерата (вегетарианските ястия не са вкусни без мазнина) и изсипете вътре накълцания зеленчук. Посолете и оставете да се задушава около половин час без да наливате вода: зеленчуците отделят достатъчно. От време на време разбърквайте да не загори. (Аз ги задушавам много – докато заприлича на кьопоолу).
След като омекнат добре налейте чаша и половина вода заедно със соевите хапки и оставете на огъня докато се сварят добре – може би около 20 минути, като разбърквате переодично. Когато е готово добавете чесъна на прах.
Да ви е сладко!
*Всеки път пропускам да спомена за кученцето, за което писах наскоро. Слава Богу – спасиха го! Не зная кой е бил, но на другия ден като отидохме да го видим, намерихме шахтата празна. Който и да е той – нека да е жив и здрав!
