Хриси е изразила в много хубав пост своето отношение към трагедията в Япония. Ето един кратък цитат от него:
Същите вие, които се убивате от съпортване във Фейсбук, оползотворете хъса си в това да помагате на тези, които са на една ръка разстояние от вас, вместо през девет планини. Започвам да се питам дали трябва да настане природен катаклизъм, за да се събуди колективната съвест, която иначе е заета да опазва своето и да съди чуждото?
Приканвате ме да помогна на японските деца. Аз приканвам ли ви да помогнете на онази почернена бабичка в подлеза, за да не се налага да протяга ръката си под погнусения ви взор? Приканвате ме да съпортна японците във Фейсбук. Аз приканвам ли ви да попитате възрастния си съсед под вас дали не иска да изведете инвалидната му количка навън, да подиша свеж въздух? Призовавате ме да помогна и да съчувствам. Аз да ви призовавам да съчувствате на самотната жена, заметнала полите на избелялата си черна пола, за да не се виждат жалките подобия на обувки, с които е? Къде е ползата от голото ви съчувствие, изразено с фанфарен тръбеж, от което единствено съвестта ви ще бъде спокойна, че сте се показали хуманни?
Точно преди да прочета поста на Хриси, у дома споделих, че се отвращавам от българите, които се втурнаха да съчувстват и помагат на Япония, а остават слепи за стотиците болни деца на България. Но само децата ли? Не видяхте ли пенсионерите, които всеки ден умират, понеже нямат пари да си набавят нужните лекарства?
Япония ще се оправи и без вашата мизерна помощ. Крайно време е да разберете, че трябва да се научим да уважаваме себе си и чак тогава ще ни уважават другите.
