Блогът на Хриси ми припомни, че много време не съм споделяла впечатления от последно прочетените книги. Тази творба, за която ще ви кажа, заслужава внимание – първо, защото отразява реални събития и второ – поднесена е увлекателно и се изгълтва мигновено.
“Малката вещица” от Силия Рийс
Предисловие на книгата
Настоящият ръкопис е съставен въз основа на една изключи-
телна сбирка от документи, наречена „Архивът на Мери“. Това е
своеобразен, воден нередовно дневник, открит във вътрешността
на едно покривало за легло от колониалния период. Всички дати
в него са само предполагаеми и почиват на препратки в самия
текст. Първите записи съвсем хипотетично са отнесени към месец
март на 1659 година. Оригиналът е променян колкото е възможно
по-малко. Пунктуацията, интервалите и правописът са пригодени
към съвременните стандарти.
Прочетохте ли предисловието? Не знам дали се трогнах много поради това, че книгата е съвсем реална история, но докато четях дневника на това малко момиче, от първия до последния ред благодарях на съдбата, че съм се родила в това време и се сещах за онази приказка “От всяко лошо има и по-лошо”. На няколко пъти се разплаквах.
Мери е 14-годишно осиновено дете, което не познава родителите си, израснала е в колибата на бедна старица – знахарката на селото. Баба и познава отлично билките, умее и да изражда, затова е търсена често от съселяните за помощ. Детето си няма никой друг на света, освен баба си, помага и във всичко и я обожава. Събира билки заедно с нея, научава се от малка да изражда бебета.
Така, докато един ден в колибата нахлуват “мъже в черни връхни дрехи, с шапки, високи и островърхи като църковни камбанарии”. Старицата е обвинена във вещерство и отведена на смърт. Мери е принудена на наблюдава как жестоко измъчват баба и – забиват в тялото и дълги игли, после я хвърлят в студените води на реката, а накрая пред очите на детето, жестоко я обесват.
“Мъжете наблюдаваха всичко това, а баба ми бе принудена да стои пред злорадите им погледи – стара жена, лишена от всякакво блогоприличие и достойнство, а кръвта и се стичаше по повехналото и тяло”.
След екзекуцията на старицата, с Мери се свързва истинската и майка, влиятелна жена, чийто съпруг е замесен в убийството на краля. Понеже животът и е свързан с по-сериозни дела (каква ирония само) и няма време да се занимава с деца, родителката натоварва Мери на един кораб заедно с други англичани и изпраща детето в Новия Свят, където се надява “малката вещица” да бъде извън опасност и да започне живота си отначало.
Но няма да ви разказвам цялата книга. От там насетне започват истинските изпитания за детето. Както разбира по-късно – Америка не е спасение за нея, защото англичаните, с които там ще устрои своя нов дом, “пренасят през океана и своите страхове и суеверия”.
Дано да съм извикала интереса ви. Приятно четене!
Книгата може да свалите от тук.
