Ако имаш майка като моята, не би се тревожил никога, че ще забравиш нещо важно, че някой сладък спомен, който си заслужава да остане, ще бъде безвъзвратно заличен от годините. Тя запазва всичко, което има за нея сантиментална стойност, или когато е сигурна, че след време би те развеселило.
Миналата седмица пренареждахме мазето, заровихме се из стари рафтове, свалихме прашни щайги и кашони, които не бяха пипани години и където мама пази някои от нейните ценности.
Открих две папки с всички мои рисунки от детската градина, освен тях – цял куп стари книжки с картинки, някои от които много по-големи от мен, вероятно подарък от каки и батковци.
Това шарено гланцово блокче страшно ме зарадва, на гърба му пише – 1978 год., произведено в Берлин и че струва 3.50 DM, ха-ха-ха, вероятно е първото, което съм имала, щом съм била четиригодишна. Хартията му е хубава и до сега, не се е обезцветила или пожълтяла.
Вчера си направихме импровизиран куклен театър с Червената Шапчица – гланцовото блокче ни осигури зеленото за тревата, а героите ги изрязах от една стара книжка с картинки.
Голям смях падна с диалозите, Стоян игра Шапчицата и естествено до края не можа да застане сериозен, хубавата приказка бе изкривена през призмата на мъжкото подсъзнание и един час ме накара да се държа за корема от смях.
Наскоро открих този сайт за детски аудио приказки, просто страхотен и си струва да се види – има всички на Балкантон, които слушахме като деца, на плочи.
