“Професия „писател” слезе от трона на престижностите, за да се смеси със съмнителните графомански таланти. Днес всеки, който може да си позволи да издаде книга, минава за писател.Не е важно за каква му е културата, важно е да е в културата.Напливът на подобни модности автоматично отключи някаква защитна реакция в определен кръг читатели, считащи себе си за ерудити. С достатъчно голяма литературна обогатеност, за да гледат снизходително (или с известна доза високомерие) на автори като актуалните навред Паулу Коелю или Хорхе Букай.”
Напоследък забелязвам и в блогосферата, че се плюе по автори на книги, по известни имена на режисьори и актьори, по музиканти. Някой замисля ли се защо е така? И какви са тези, които разбират от всичко и постоянно сочат с пръст. Понеже чета много блогъри, отговорът за мен е повече от явен – обикновено това са комплексирани хора, без самочувствие, отчаяно нуждаещи се от вниманието на читателите; и в същото време ненавиждащи себе си и целия свят. Избрали са този начин да привлекат внимание – да се разграничават от всичко общохаресвано, вечно да мрънкат и осъждат, правейки себе си “по-високи” от стадото. Знаете ли колко сте прозрачни и колко е лесно човек да ви имитира? Аз също не си падам по всяка прочетена книга, но в блога си коментирам само тези, които са ми харесали. Защо ли? Като не мога да напиша нещо по-стойностно от един автор, не си позволявам да го осмивам.
.
